За проекта

Проект: „Към историята и традициите на българския народ”

Тема	Запознаване, пресъздаване и запазване на българските народни традиции, обреди и обичаи.
Цел	Приобщаване и образоване на българските деца да изживеят красотата на всеки един български празник и да ги предадат на следващите поколения така, както нашите баби и дядовци са ги предали на нас.
Задачи	Докосване до самобитността на българина, съхраняване на традициите и българския дух, предаването им на бъдещите поколения. Даване на възможности за развитие на талантите и способностите на учениците в различни сфери – драматизации, певчески изяви, рецитаторски умения. Повишаване мотивацията за учене.
Краен продукт от дейностите	Изработване на албум и диск  „Традициите в празник”  в края на учебната година.

Ръководител на проекта

Лиляна Лазарова, ст. учител І-ІV клас, кл.р-л на І-в клас

Екип при реализация на проекта

Калина Николова, учител по английски език

Маргарита Цветкова, ст. учител І-ІV клас, кл.р-л на ІV-в клас

Геройка Иванова, ст.учител І-ІV клас, кл. р-л на ІV-б клас

Последен учебен час!

Последният учебен час бе вълнуващ за всички!

Получихме поздравления за постигнатите успехи, благодарихме на родителите за подкрепата им във всички дейности, припомнихме си най-хубавите моменти и си пожелахме много весели ваканционни дни!

Лазаруване в кв. Бистрец

Лазарките  – красиви като пролетни цветя, накичени с цветовете на дъгата и с цветята на природата. Те влизат във всеки дом,  огряват го с песните си и с лъчезарната си хубост, защото Лазаровден е химн на пролетта, на пробуждащата се за нов живот природа, за младостта и първите трепети. А лазарките са цветята на народа – техни нежни и красиви дъщери!
Заедно с приятелите си от 4-в клас спазихме българската традиция и лазарувахме в домовете на жители от кв. Бистрец. Красивите лазарки пяха лазарски песни и бяха дарувани с яйца от стопаните им, а богатата почерпка в дома на нашия съученик Ангел  бе за всички включили се в празника.

Великденски базар

Великден е най-светлият празник за православните християни и е символ на възкресението, на победата на доброто над злото и на победата на живота над смъртта. Това е празник не само на възкресението на Христос, но и символ на нашата вяра в по-добрите времена, на нашата надежда в любовта към ближния и желанието ни доброто да се разпростре над света. Със събраните средства от благотворителния великденски базар се включихме  заедно с всички първокласници от училището в инициативата "Осинови книга" на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

Пролетен концерт

Посрещнахме пролетта с празничен концерт под надслов "Традициите в празник". Богатата програма включваше драматизации, танци, песни, възстановки на предстоящите пролетни празници Благовещение, Лазаровден, Цветница и Великден, чрез които учениците показаха, че са българчета с минало, настояще и бъдеще.

Г-жа М. Цветкова и ученици от ІV-в клас поздравиха порасналите първокласници с първата има училищна победа – изучаването на буквите и им пожелаха упоритост и нови успехи в учението.

След празника всички родители и гости разгледаха Великденския благотворителен базар с картички, поставки за яйца и други полезни изделия, изработени от сръчните ръчички на първокласниците.

Младенци - празник от народния календар

На 9 март е Младенци, св. Четиридесет мъченици. Този празник е свързан с пролетното събуждане и почистване. Прибира се червената тъкан, която е била изнесена навън „за да се засмее Баба Марта”. Вярва се, че на този ден слънцето забива 40 железни шиша в земята, затопля я и я обръща към лятото, а Господ удря 40 сопи по земята и затова излизат всички буболечки, змии и гущери. Характерно за празника е обредното прогонване на змиите и гущерите – палят се огньове и се прескачат, удря се по железни предмети с наричането: "Бягайте, змии и гущери, на 40 крачки". На Младенци не трябва да се провлича конец, за да не се въдят змии, забранено е да се споменават имената на влечугите. Месят се обредни хлябове, наречени младенци. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си, на кръстника и на девера си.

Засяват се 40 корена и всичко се хваща. Момите слагат 40 лозови пръчки като мостче през някоя вада, за да им се присъни онзи, за когото ще се омъжат. Стопанките канят гости и подреждат на софрата 40 чушки пълнени с боб, 40 сърми и 40 чаши с червено вино.

Откъде идва числото 40? Църквата е посветила този празник на 40 войници, арменци по произход от град Севастия, които изповядвали християнската вяра и загинали за нея.

Евангелската легенда за 40-те войници е следната: Докато служели, във войската дошла заповед всички да принесат жертва на езическите богове. Войниците не се съгласили и били изправени пред военен съд, който три пъти подред им предлагал да изпълнят императорската заповед, да не превръщат обичта в омраза.Като не ги склонили, на третата нощ ги хвърлили голи в леденостуденото езеро, а на брега запалили гореща баня, надявайки се да ги пречупят. Само един от войниците не издържал, затичал се към банята, но паднал на прага й мъртъв. Тогава един от стражите хвърлил дрехите си и влязъл в езерото с думите: „Господи, и аз съм християнин и вярвам в тебе! На другия ден – 9 март – ги осъдили на смърт: едни изгорили на клада, други обезглавили и останките им хвърлили в реката. На 40-ия ден от гибелта им, извадили костите им от реката и ги погребали. Денят 9 март е забележителен и за българската история. В църквата „Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново има колона с надпис, издялан от каменоделеца Драган. Известна е като Асеновата колона”. На нея пише: „ В лето 1230 след Христа, аз, Иван Асен в Христа Бога Благоверен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, направих от самото основание и с живопис украсих тази пречиста черква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които, в дванадесетата година от царуването ми, излязох на бой в Романия, разбих гръцката войска и заробих самия гръцки цар Тодора Комнина с всичките негови боляри...”
Ето какво ни разказаха и показаха нашите приятели от ІV-б клас с класен ръководител г-жа Геройка Иванова.

Баба ли е Баба Марта?

           Имало едно време единайсет братя и една сестра. Това били месеците на годината. Един ден майка им – Годината ги повикала и казала:

- Деца мои, искам да ми кажете кой какъв иска да бъде, за да е разнообразна годината.

Месеците започнали в надпревара да казват кой какъв ще е. Януари – студен и суров, Май – цветен и нежен, Юли – сух и горещ, Октомври – плодороден и тих. Само Марта стояла настрани тиха и замечтана.

 - А ти, дъще моя, каква искаш да бъдеш?

- Аз – замислено рекла Марта – искам да бъда строга и сурова, весела и усмихната. С мен да идват първите цветя, да се връщат птиците от юг, да се чуват детски смях и птичи песни, да се раззеленяват полята и да тръгнат стадата по поляните.

Братята се разсмели и викнали:

- Хем е една, хем иска да бъде като всички нас.

Усмихнала се Годината и казала:

-  Нищо, че е още дете, тя е добра и мъдра като старица. Нека месец март да бъде разнообразен и да има всичко онова, което ще го има през цялата година.

Оттогава не само братята й, но и хората започнали да наричат месеца Баба Марта.

Днес, по стар български обичай, посрещнахме Баба Марта. Разказахме й интересни легенди, зарадвахме я с песни и стихчета. Тя се усмихна и заедно със своите помощници Пижо и Пенда ни закичи с мартенички – да сме бели и червени, да сме винаги засмени!

Живи мартенички

Днес наши скъпи гости бяха деца от група „Пипи” на ОДЗ „Знаме на мира” – Враца. Те изминаха дългия път до нашето училище за да ни поздравят по случай Баба Марта. Посрещнахме ги с радост, изслушахме стихчетата, които бяха научили с много старание и се окичихме взаимно с мартенички. 

Те се подготвят за ученици и с интерес разгледаха мартенската изложба във фоайето на училището.

Благодарим ви, деца!

За Баба Марта и мартениците

Днес гост в училището беше ст.н.с. д-р Йорданка Манкова,  завеждащ отдел „Етнография” към Регионален исторически музей във Враца. Ние се включихме в срещата и изслушахме интересна беседа, от която научихме за произхода и символиката на мартеницата, традиционната обредност и ритуалите свързани с най-българския обичай – киченето с мартеници.

Бабинден в кв. Кулата

По повод празника гостувахме на Пенсионерски клуб, кв. Кулата. Инициативата провокира много смях и веселие. Всички бяхме впечатлени от богато подредената синия с традиционни гозби и битовия кът с люлка.

Домакините се зарадваха на милите ни поздрави от песни, стихове и разкази посветени на баба. 

Накрая всички изиграхме весело хоро и получихме пакети с бабини лакомства.

Бабинден - традиция и съвременност

Бабинден е български празник в чест на бабата акушерка. Корените на празника се крият в дълбока древност. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Празнува се от по-възрастните хора и е свързан с много смях и веселие.

 Откакто свят светува, бабите винаги са били първите помощници на младите семейства в отглеждането на децата. Може би и затова връзката на децата с възрастните хора, обичта им към тях, понякога е толкова силна, че се конкурира с обичта към мама и татко.

За тези баби – всеотдайни, грижливи, нежни, любящи, неуморни, търпеливи, тактични, отделихме време днес. Тези, които дават на внучетата си  толкова много любов: утешават ги с целувки, когато са тъжни и намират начин да ги разсмеят; преобличат ги,когато са изцапани,мокри, за да не се кара мама; разказват най-вълшебните приказки, които другите не знаят; промиват нараненото коляно и го лекуват с целувка; пеят песничките от своето детство, които приличат на днешните; играят детски игри, нищо че пропускат да свършат някоя работа; разболяват се от притеснение ако внучето е болно, дават сироп, хапчета, масажират, загряват, будуват нощем; бързо прощават сторена беля, само срещу горещо обещание за слушане; отделят от скромните си средства, за да купят нещичко за детето; умеят да отговарят точно на най-неочаквани чудни любознателни детски въпроси; имат топла и нежна прегръдка, в която задълго можеш да се сгушиш; мечтаят заедно с внуците за бъдещето им, че понякога и повече от тях; дават най-добрия пример за подражание; имат най-добрите ръце, които могат всичко – да милват нежно, да готвят вкусно, да перат чисто, да шият и кърпят, да плетат дрешки, да мият чинии, да чистят къщата.

 За този всеотдаен труд, грижи и внимание, бабите получават най-ценната награда – една чиста, неподправена, искрена, истинска детска обич.  Детето я разкрива с отношението си, с усмивката на грейналото личице, със сияещите от радост очи, с протегнатите за прегръдка ръце.

За тези баби и внучета всеки ден е Бабинден. Това е залегнало в българския бит и традиции още от далечни времена.

            Днес поздравихме всички всеотдайни, любящи своите внучета баби.

        

Коледна кулинарна изложба

Нашите добрини

С най-голям трепет очакват Коледа децата. Желаният подарък ще бъде донесен от добрия Дядо Коледа, ако детето е било послушно и е правило добрини. Изработихме класна елха, на която поставихме подаръчета-добрини. Красива е, нали?

Често приравняваме добрината с посещаване на болни, носене храна на нуждаещите се или споделяне на нашите средства с по-малко сполучилите от нас. Но всъщност истинското да направиш добро е много, много повече. Истинското добро не е нещо, което даваш,  то е нещо, което придобиваш и правиш част от себе си.

Ето как ни изненада нашият съученик Николай Цветанов Велчев. Днес той получи благодарствена картичка от децата, на които е подарил кубчета, книжки и пъзели.

Браво, Ники!

       

Коледна изложба

Коледна изложба в детски отдел на библиотеката в читалище "Развитие".

Това е духът на Коледа!

Всички празници си имат своето очарование, но безспорно най-омагьосващият от тях е Коледа! Този празник е прекрасен с украсата, обичаите, традициите, които създават необикновена атмосфера. Хората са у дома, край огнището, кичат елхата, приготвят трапезата и пеят коледни песни. Усмивки леко се плъзват по лицата, искрящи от неприкрито вълнение. Коледни лампички светят игриво, красиви фойерверки обагрят небето. Хората щъкат напред-назад по магазините, правят последни покупки. Сръчни майки и баби весело приготвят питки и ошав, мъжете приготвят бъдника за коледната нощ, а децата им се възхищават и помагат.

Най-хубаво е, че на този празник се забравя лошото, мъката се стапя в сърцата, злото се скрива в своята дупка. Дори най-суровият човек е способен да се усмихне на този празник. По Коледа всеки отваря сърцето си и иска прошка от другите, за грешките, които е допуснал...

Казват, че на Коледа всички желания и мечти се сбъдват. Какво може да си пожелае човек? 

Имаме час на класа. С нетърпение очакваме да започне.Ще бъде интересен, а ще имаме и гости!

Ден на християнското семейство

Играта е най-любимото детско занимание. Чрез нея учениците проявяват своите таланти, изразходват енергия, натрупват положителни емоции. Играта кара вечно забързаните и заети родители да си спомнят своето детство, да се отпуснат и да се забавляват заедно със своите деца. Ето как отбелязахме ние този светъл празник.