Великденски базар

Великден е най-светлият празник за православните християни и е символ на възкресението, на победата на доброто над злото и на победата на живота над смъртта. Това е празник не само на възкресението на Христос, но и символ на нашата вяра в по-добрите времена, на нашата надежда в любовта към ближния и желанието ни доброто да се разпростре над света. Със събраните средства от благотворителния великденски базар се включихме  заедно с всички първокласници от училището в инициативата "Осинови книга" на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

Пролетен концерт

Посрещнахме пролетта с празничен концерт под надслов "Традициите в празник". Богатата програма включваше драматизации, танци, песни, възстановки на предстоящите пролетни празници Благовещение, Лазаровден, Цветница и Великден, чрез които учениците показаха, че са българчета с минало, настояще и бъдеще.

Г-жа М. Цветкова и ученици от ІV-в клас поздравиха порасналите първокласници с първата има училищна победа – изучаването на буквите и им пожелаха упоритост и нови успехи в учението.

След празника всички родители и гости разгледаха Великденския благотворителен базар с картички, поставки за яйца и други полезни изделия, изработени от сръчните ръчички на първокласниците.

Младенци - празник от народния календар

На 9 март е Младенци, св. Четиридесет мъченици. Този празник е свързан с пролетното събуждане и почистване. Прибира се червената тъкан, която е била изнесена навън „за да се засмее Баба Марта”. Вярва се, че на този ден слънцето забива 40 железни шиша в земята, затопля я и я обръща към лятото, а Господ удря 40 сопи по земята и затова излизат всички буболечки, змии и гущери. Характерно за празника е обредното прогонване на змиите и гущерите – палят се огньове и се прескачат, удря се по железни предмети с наричането: "Бягайте, змии и гущери, на 40 крачки". На Младенци не трябва да се провлича конец, за да не се въдят змии, забранено е да се споменават имената на влечугите. Месят се обредни хлябове, наречени младенци. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си, на кръстника и на девера си.

Засяват се 40 корена и всичко се хваща. Момите слагат 40 лозови пръчки като мостче през някоя вада, за да им се присъни онзи, за когото ще се омъжат. Стопанките канят гости и подреждат на софрата 40 чушки пълнени с боб, 40 сърми и 40 чаши с червено вино.

Откъде идва числото 40? Църквата е посветила този празник на 40 войници, арменци по произход от град Севастия, които изповядвали християнската вяра и загинали за нея.

Евангелската легенда за 40-те войници е следната: Докато служели, във войската дошла заповед всички да принесат жертва на езическите богове. Войниците не се съгласили и били изправени пред военен съд, който три пъти подред им предлагал да изпълнят императорската заповед, да не превръщат обичта в омраза.Като не ги склонили, на третата нощ ги хвърлили голи в леденостуденото езеро, а на брега запалили гореща баня, надявайки се да ги пречупят. Само един от войниците не издържал, затичал се към банята, но паднал на прага й мъртъв. Тогава един от стражите хвърлил дрехите си и влязъл в езерото с думите: „Господи, и аз съм християнин и вярвам в тебе! На другия ден – 9 март – ги осъдили на смърт: едни изгорили на клада, други обезглавили и останките им хвърлили в реката. На 40-ия ден от гибелта им, извадили костите им от реката и ги погребали. Денят 9 март е забележителен и за българската история. В църквата „Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново има колона с надпис, издялан от каменоделеца Драган. Известна е като Асеновата колона”. На нея пише: „ В лето 1230 след Христа, аз, Иван Асен в Христа Бога Благоверен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, направих от самото основание и с живопис украсих тази пречиста черква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които, в дванадесетата година от царуването ми, излязох на бой в Романия, разбих гръцката войска и заробих самия гръцки цар Тодора Комнина с всичките негови боляри...”
Ето какво ни разказаха и показаха нашите приятели от ІV-б клас с класен ръководител г-жа Геройка Иванова.

Баба ли е Баба Марта?

           Имало едно време единайсет братя и една сестра. Това били месеците на годината. Един ден майка им – Годината ги повикала и казала:

- Деца мои, искам да ми кажете кой какъв иска да бъде, за да е разнообразна годината.

Месеците започнали в надпревара да казват кой какъв ще е. Януари – студен и суров, Май – цветен и нежен, Юли – сух и горещ, Октомври – плодороден и тих. Само Марта стояла настрани тиха и замечтана.

 - А ти, дъще моя, каква искаш да бъдеш?

- Аз – замислено рекла Марта – искам да бъда строга и сурова, весела и усмихната. С мен да идват първите цветя, да се връщат птиците от юг, да се чуват детски смях и птичи песни, да се раззеленяват полята и да тръгнат стадата по поляните.

Братята се разсмели и викнали:

- Хем е една, хем иска да бъде като всички нас.

Усмихнала се Годината и казала:

-  Нищо, че е още дете, тя е добра и мъдра като старица. Нека месец март да бъде разнообразен и да има всичко онова, което ще го има през цялата година.

Оттогава не само братята й, но и хората започнали да наричат месеца Баба Марта.

Днес, по стар български обичай, посрещнахме Баба Марта. Разказахме й интересни легенди, зарадвахме я с песни и стихчета. Тя се усмихна и заедно със своите помощници Пижо и Пенда ни закичи с мартенички – да сме бели и червени, да сме винаги засмени!

Живи мартенички

Днес наши скъпи гости бяха деца от група „Пипи” на ОДЗ „Знаме на мира” – Враца. Те изминаха дългия път до нашето училище за да ни поздравят по случай Баба Марта. Посрещнахме ги с радост, изслушахме стихчетата, които бяха научили с много старание и се окичихме взаимно с мартенички. 

Те се подготвят за ученици и с интерес разгледаха мартенската изложба във фоайето на училището.

Благодарим ви, деца!