Младенци - празник от народния календар

На 9 март е Младенци, св. Четиридесет мъченици. Този празник е свързан с пролетното събуждане и почистване. Прибира се червената тъкан, която е била изнесена навън „за да се засмее Баба Марта”. Вярва се, че на този ден слънцето забива 40 железни шиша в земята, затопля я и я обръща към лятото, а Господ удря 40 сопи по земята и затова излизат всички буболечки, змии и гущери. Характерно за празника е обредното прогонване на змиите и гущерите – палят се огньове и се прескачат, удря се по железни предмети с наричането: "Бягайте, змии и гущери, на 40 крачки". На Младенци не трябва да се провлича конец, за да не се въдят змии, забранено е да се споменават имената на влечугите. Месят се обредни хлябове, наречени младенци. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си, на кръстника и на девера си.

Засяват се 40 корена и всичко се хваща. Момите слагат 40 лозови пръчки като мостче през някоя вада, за да им се присъни онзи, за когото ще се омъжат. Стопанките канят гости и подреждат на софрата 40 чушки пълнени с боб, 40 сърми и 40 чаши с червено вино.

Откъде идва числото 40? Църквата е посветила този празник на 40 войници, арменци по произход от град Севастия, които изповядвали християнската вяра и загинали за нея.

Евангелската легенда за 40-те войници е следната: Докато служели, във войската дошла заповед всички да принесат жертва на езическите богове. Войниците не се съгласили и били изправени пред военен съд, който три пъти подред им предлагал да изпълнят императорската заповед, да не превръщат обичта в омраза.Като не ги склонили, на третата нощ ги хвърлили голи в леденостуденото езеро, а на брега запалили гореща баня, надявайки се да ги пречупят. Само един от войниците не издържал, затичал се към банята, но паднал на прага й мъртъв. Тогава един от стражите хвърлил дрехите си и влязъл в езерото с думите: „Господи, и аз съм християнин и вярвам в тебе! На другия ден – 9 март – ги осъдили на смърт: едни изгорили на клада, други обезглавили и останките им хвърлили в реката. На 40-ия ден от гибелта им, извадили костите им от реката и ги погребали. Денят 9 март е забележителен и за българската история. В църквата „Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново има колона с надпис, издялан от каменоделеца Драган. Известна е като Асеновата колона”. На нея пише: „ В лето 1230 след Христа, аз, Иван Асен в Христа Бога Благоверен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, направих от самото основание и с живопис украсих тази пречиста черква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които, в дванадесетата година от царуването ми, излязох на бой в Романия, разбих гръцката войска и заробих самия гръцки цар Тодора Комнина с всичките негови боляри...”
Ето какво ни разказаха и показаха нашите приятели от ІV-б клас с класен ръководител г-жа Геройка Иванова.